Регионална статистика и полезни връзки
Общо представяне на региона
До̀брич (Толбухин в периода 1949-1990 г.) е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 m н.в. Отстои на 50 km северозападно от Варна, на 92 km югоизточно от Силистра и на 34 km югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора заради доброто му разположение (на около 30 km от Черно Море). Известен е и с градския парк „Свети Георги“, който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.
Населението на града към 31.12.2019 г. е 82 240 жители (девето място в страната), а общо в Област Добрич живеят 173 831 души. В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат главно към протестантската общност. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от български турци и част от ромското население.
Поради благоприятните физико-географски фактори - равнинен релеф и много добра почвена структура - следва и големият дял на земеделските територии - 80,3% при средно за страната 58%. Анализът на разпределението на земеделските територии по начин на ползване разкрива доминиращия дял на нивите пред трайните насаждения, мерите и пасищата във всички общини. Много малък е делът на горските територии - само 12,3% при средно за страната 34%. При това, този процент се дължи главно на полезащитните горски пояси, докато делът на същинските гори е много нисък.
Областта е много бедна на водни ресурси, които заемат едва 0,28% при средно за страната 2% и се дължи на геолого-географските фактори. От по значимите реки през област Добрич протичат р.Суха река и р.Батова. На територията има три езера- Дуранкулашко, Езерецко и Шабленско, 44 микроязовира и над 250 естествени чешми, подхранвани от карстови води.
Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте най-големи градове на България – важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на страната.
Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.
Специфичните дадености на региона са предпоставка за развитие на селското стопанство като един от приоритетните отрасли в икономиката на областта. В Добрич се произвежда висококачествена продукция, която се преработва на място и е конкурентоспособна както на вътрешния, така и на външния пазар. Обработваемата земеделска земя в землището на общината е 7700 ха. Основни селскостопански култури са пшеница, царевица, слънчоглед. Структуроопределящ отрасъл в общината е хранително–вкусовата промишленост. Солиден е делът в национален мащаб в производството на млечни произведения, хляб и сладкарски изделия, олио и маргарин, вина и спиртни напитки. Градът е домакин на най-голямото селскостопанско изложение в страната „Селското стопанство и всичко за него“. Значителен дял от икономиката на града заема леката промишленост с производство на мъжка и дамска конфекция, мебели, платове, кожи, жакардови изделия.
В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост (производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия), леката промишленост (производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки), машиностроене (производство на акумулатори, машини и съоръжения за млекопреработване, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия), строителство (строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство).
Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като „Селското стопанство и всичко за него“, „Национална борса за семена и посадъчен материал“, „Пчеломания“, „Торго, вина и деликатеси“, „Произведено в България“, като съществена е ролята на „Добрички панаир“ АД за тяхното успешно провеждане.
Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като „Стария Добрич“, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.
Транспорт
Летище Варна се намира само на 45 km от обособения регионален център – гр. Добрич. Близостта му до област Добрич е с благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм. Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове. Територията на област Добрич се пресича от шосейни пътища – към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел „Север-Юг“ – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.
Енергийна инфраструктура
През територията на областта преминава главният газопровод, свързващ Република България със страните от ОНД, както и две транзитни трасета за Турция, Гърция и Македония. Множество обществени сгради, промишлени предприятия и битови абонати са газифицирани в гр.Добрич, гр.Генерал Тошево и частично в с.Кардам. Отделна газоразпределителна система е изградена в община Каварна- гр.Каварна чрез използване на локално находище на природен газ в местността "Зеленка" край черноморското крайбрежие. Газоснабдяването и на други общини в областта- Тервел и Добричка ще се осъществи чрез проекта за газопровод от гр.Добрич към гр.Силистра. Община Балчик планира и е предприела действия за газифициране от компресорната станция край гр.Генерал Тошево.
Стратегическото положение на област Добрич обуславя оттук да преминават и два транзитни въздушни електропроводи 400 kV от страните от ОНД отново за задоволяване нуждите на страната и за пренос към трети страни.
Метеорологичните характеристики на северното черноморско крайбрежие са предпоставка за развиване на производството на електроенергия посредством ветрови енергийни паркове. Вече са изградени няколко десетки по-малки или по-големи ветрогенератори с единична мощност от 300 kW до 2 MW. Интерес и конкретни стъпки за изграждане на подобни съоръжения са проявили инвеститори от Япония (Mitsubishi Corporation), Германия и Франция ("Български вятърни централи" ЕАД с 95% участие на френската фирма "Societe industrielle de l'Atlantique"/"Сосиете Индустриел дьо Л'Атлантик" ООД).
Туризъм
Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като „Стария Добрич“, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.
Образование
В Добрич има 30 училища и гимназии, 19 детски градини и 3 детски ясли, след като доста бяха закрити.
- Добруджански технологичен колеж към ТУ, Варна
- Педагогически колеж към ШУ „Еп. Константин Преславски“
- Висше училище международен колеж
Култура
В района на област Добрич музеи и музейни сбирки има във всеки общински център, а в областния град институцията има статут на Регионален исторически музей. Освен в Художествената галерия- Добрич, експозиции с творби на български и чуждестранни художници са изложени и в другите общински центрове.
Регионален профил
Общ преглед
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта продължава да нараства, но ръстът и размерът му са по-малки от средните за страната. Намаляването на икономическата активност е съпроводено от свиване на заетостта и ръст на безработицата в областта. Инвестиционната активност в област Добрич е сравнително неблагоприятна и през 2019 г. Усвояването на европейски средства в областта продължава да нараства, но остава по-ниско от средното за страната спрямо населението. Добрич е сред областите с най-висок дял на газифицираните домакинства. Нивото на местните данъци в общините от областта е сравнително ниско и през 2021 г. Оценката на добричките общини за прозрачността на органите на местното самоуправление се повишава значително през 2021 г. и областта заема челното място.
Коефициентът на механичен прираст нараства и е положителен за първи път от почти 15 години. Добрич остава областта с най-ниска гъстота на населението. Представянето на област Добрич по показателите, измерващи образованието, е слабо. Резултатите на учениците през 2021 г. се запазват сравнително ниски. Вероятно недостигът на специалисти и на болнични легла обяснява сравнително ниския брой на преминалите за лечение болни през местните болници. Натовареността на наказателните съдии в област Добрич остава сравнително ниска и през 2020 г., което се отразява на бързината на правораздаването. Добрич е сред областите с най-чиста от въглероден диоксид атмосфера. Културният живот не е особено интензивен и през 2020 г.
Доходи и стандарт на живот
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в областта продължава да нараства, но ръстът и размерът му са по-малки от средните за страната. През 2019 г. той достига 10 хил. лв. Нарастване има и при размерите на заплатите и доходите в областта. Средната годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 11,4 хил. лв. (при 15,2 хил. лв. в страната), а доходът на лице от домакинството – 5,5 хил. лв. (при 6,0 хил. лв. в страната). Въпреки изоставането на доходите и заплатите бедността в област Добрич е близо до средната за страната през 2019 г. Делът на населението, живеещо с материални лишения, е 19,5% (при 19,9% в страната), а делът на населението, живеещо под линията на бедността за страната – 22,8% (при 22,6% в страната).
Пазар на труда
През последното десетилетие икономическата активност в област Добрич отбелязва ръстове и спадове, но през последните няколко години се установява трайно под средните за страната стойности. През 2020 г. коефициентът на икономическа активност намалява до 72,8% (при 73,7% в страната). Това намаление е съпроводено от свиване на заетостта и ръст на безработицата в областта. Коефициентът на заетост достига 63,2% (при 68,5% в страната), а този на безработицата – 9,6% (при 5,2% в страната). Предизвикателство пред пазара на труда остава сравнително ниското образование на работната сила през 2020 г. Делът на хората на възраст 25–64 години с висше образование е 22,3% (при 29,2% в страната), а с основно и по-ниско образование – 25,6% (при 16,9% в страната). Застаряването на населението оказва отражение на местния пазар на труда. Все пак коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години се повишава през последните няколко години и достига 68,9% (при 67,1% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 69 младежи, на които им предстои да се включат в работната сила.
Инвестиции и икономика
Инвестиционната активност в област Добрич е сравнително неблагоприятна и през 2019 г. Броят на предприятията намалява леко до 55 на 1000 души от населението (при 61 на 1000 души в страната). Силно свиване (с над 10%) се наблюдава при разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и размерът им достига 1811 лв./човек (при 3155 лв./човек в страната). Намаляване има и при преките чуждестранни инвестиции – до 1707 евро/човек (при 3655 евро/човек в страната), както и при обема на произведената продукция – до 14,5 хил. лв./човек (при 28,0 хил. лв./човек в страната). Усвояването на европейски средства в областта продължава да нараства, но остава по-ниско от средното за страната спрямо населението. Към 15 юни 2021 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 1722 лв./човек от населението (при 2217 лв./човек в страната). В рамките на областта най-много средства усвоява община Добрич (град), а най-малко Добричка община.
Инфраструктура
Гъстотата на инфраструктурата в областта, особено на железопътната, остава ниска. Близо двойно по-нисък от средния е делът на автомагистралите и първокласните пътища в областта през 2020 г. – 10% при 19% в страната. Въпреки това качеството на пътищата е сравнително добро, като 46,7% от пътната настилка в областта е в добро състояние при 41,4% за страната. Достъпът на домакинствата до интернет остава сравнително нисък – 70,4% (при 78,9% в страната). Добрич е сред областите с най-висок дял на газифицираните домакинства – 8,0% (при 3,1% в страната). Сравнително много са и инсталираните ВЕИ мощности – 3,1 kW/човек от населението (при 0,6 kW/човек в страната).
Местни данъци
Нивото на местните данъци в общините от областта е сравнително ниско и през 2021 г. Особено голяма е разликата със средните за страната стойности по отношение на усреднените размери на данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица, както и върху таксиметровия превоз. В рамките на областта най-ниски като цяло са местните данъци в община Тервел, а най-високи – в общините Добрич (град), Балчик и Шабла.
Администрация
Покритието на кадастралната карта в област Добрич традиционно е по-високо от средното за страната, а през 2019 г. почти цялата територия на областта вече е включена в кадастъра (97,7% при 91,4% в страната). Развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ в общините от областта се подобряват през 2021 г., но услугите на „едно гише“ изостават от средните за страната оценки. През 2021 г. оценката на добричките общини за прозрачността на органите на местното самоуправление се повишава значително и областта заема челното място с 83,6% (при 73,2% в страната). Особено високи са оценките за прозрачността на общините Добрич и Балчик.
Демография
Коефициентът на естествен прираст намалява до –11,9‰ (при –9,5‰ средно за страната) през 2020 г. Същевременно коефициентът на механичен прираст се повишава до 3,1‰ и е положителен за първи път от почти 15 години. Процесите на застаряване на населението обаче продължават. Коефициентът на възрастова зависимост като съотношение на населението на над 65 години към това на 0–14 години нараства до 161,6% (при 150,6% в страната), а към това на 15–64 години – до 35,7% (при 34,1% в страната). Делът на градското население остава сравнително нисък – 68,7% (при 72,9% в страната), а Добрич продължава да е областта с най-ниска гъстота на населението в урбанизираните територии – 663 души/кв.км (при 1506 души/кв.км в страната).
Образование
Представянето на област Добрич по показателите, измерващи образованието, е слабо. Коефициентът на записване в V–VIII клас намалява до 73,4% през 2020 г. и остава най-ниският в страната. Високи пък са дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование. Броят на учителите намалява, но остава по-висок от средния за страната – 93 преподаватели на 1000 ученици (при 87 на 1000 ученици в страната). Резултатите на учениците през 2021 г. остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 30,5 т. (при 37,9 т. в страната). Средният успех на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,08 (при „Добър“ 4,21 в страната), а делът на слабите оценки се повишава до 9% (при 7% в страната). Висшето образование в област Добрич е слабо представено от филиалите на Шуменския университет и на Техническия университет – Варна. Броят на студентите в областта е 4 на 1000 души от населението (при 32 на 1000 души за страната).
Здравеопазване
Добрич остава сред областите с най-нисък дял на здравноосигурените лица и през 2020 г. – 85,3% (при 88,7% в страната). Областта страда и от остър недостиг на лекари специалисти, въпреки че броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е сравнително висок. С изключение на област Перник Добрич е областта с най-нисък брой на леглата в местните многопрофилни болници – 2,82 на 1000 души от населението (при 5,52 на 1000 души в страната). Вероятно недостигът на специалисти и на болнични легла обяснява сравнително ниския брой на преминалите за лечение болни през местните болници – 98 на 1000 души от населението (при 138 на 1000 души в страната). Коефициентът на детска смъртност в областта намалява през 2020 г. до 5,7‰, но остава по-висок от средния за страната (5,1‰).
Ред и сигурност
Натовареността на наказателните съдии в област Добрич остава сравнително ниска и през 2020 г., което се отразява на бързината на правораздаването. Един местен съдия разглежда средно по 5,8 дела месечно (при 8,6 дела на съдия в страната). Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, намалява, но продължава да е сравнително висок – 92% (при 90% в страната). Броят на регистрираните в областта престъпления срещу личността и собствеността остава малко по-нисък от средния за страната (9,4 на 1000 души при 9,9 на 1000 души в страната), а разкриваемостта – малко по-висока (55,4% при 52,1% в страната).
Околна среда
Добрич е сред областите с най-чиста от въглероден диоксид атмосфера, като през 2019 г. вредните емисии са 7,2 т/кв.км. Делът на населението в селища с обществена канализация все още е по-нисък от средния за страната (70,9% в областта при 76,4% в страната), но делът на канализацията, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води, остава по-висок (70,9% в областта при 64,6% в страната). През 2018 г. обемът на образуваните битови отпадъци е близък до средния за страната – 399 кг/човек (при 409 кг/човек в страната), но предадените за третиране и рециклиране отпадъци се повишават значително – до 84% (при 71% в страната).
Култура
Културният живот в област Добрич не е особено интензивен и през 2020 г., а пандемията и ограничаването на културните мероприятия в страната се отразяват и на областта. Броят на посещенията на кина в областта се свива с 80% (при 71% в страната) до 40 на 1000 души от населението (при 190 на 1000 души в страната), а на библиотеките – с 36% (при 30% в страната) до 352 на 1000 души от населението (при 480 на 1000 души в страната). Намалението на броя на посещенията на музеите в област Добрич е двойно по-малко от средното за страната (29% в областта и 58% в страната) и те остават значително повече – 800 на 1000 души при 322 на 1000 души в страната.
Източник: ИПИ, 2020
ОБОБЩЕНИЕ:
Условията за правене на бизнес са над средните за страната – ниско данъчно облагане, висок коефициент на икономически активно население, сравнително добра образователна структура на населението, много добро ниво на административно обслужване и висока степен на прозрачност на органите на местното самоуправление.
Икономическата активност е сравнително ниска, особено на фона на добрата бизнес среда – недостатъчно инвестиции (вкл. ПЧИ), нисък БВП, ниски доходи.
Регионална статистика
Теми | Показатели | Години | ||||
---|---|---|---|---|---|---|
2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | ||
Демографска статистика | Население към 31.12. - общо (брой) | 178 438 | 176 145 | 173 831 | 171 809 | 170 298 |
Население към 31.12. - мъже (брой) | 87 054 | 85 739 | 84 476 | 83 378 | 82 505 | |
Население към 31.12. - жени (брой) | 91 384 | 90 406 | 89 355 | 88 431 | 87 793 | |
Коефициент на естествен прираст (на 1 000 души от населението) - ‰ | -7.3 | -8.8 | -9.2 | -9.0 | -11.9 | |
Коефициент на детска смъртност (на 1 000 живородени деца) - ‰ | 4.1 | 12.9 | 7.7 | 7.4 | 5.7 | |
Коефициент на смъртност - общо (на 1 000 души от населението) - ‰ | 15.5 | 16.7 | 16.6 | 16.8 | 19.1 | |
Коефициент на смъртност - мъже (на 1 000 души от населението) - ‰ | 17.4 | 18.6 | 18.2 | 18.6 | 21.2 | |
Коефициент на смъртност - жени (на 1 000 души от населението) - ‰ | 13.7 | 14.9 | 15.1 | 15.2 | 17.0 | |
Пазар на труда | Среден списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение (брой) | 40 772 | 40 594 | 40 520 | 39 031 | 35 797 |
Средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение (лв.) | 8 705 | 9 539 | 10 429 | 11 440 | 12 548 | |
Коефициент на икономическа активност - 15 - 64 навършени години (%) | 69.2 | 74.6 | 71.4 | 72.0 | 69.9 | |
Коефициент на заетост - 15 - 64 навършени години (%) | 62.6 | 69.8 | 65.3 | 66.9 | 63.2 | |
Коефициент на безработица (%) | 9.6 | 6.5 | 8.5 | 7.0 | 9.4 | |
Регистрирани в бюрата по труда безработни лица към 31.12. (брой) | 7 468 | 6 431 | 5 213 | 4 947 | 5 418 | |
Относителен дял на населениeто на възраст между 25 и 64 навършени години с висше образование (%) | 22.1 | 20.8 | 20.8 | 21.1 | 22.3 | |
Относителен дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години със средно образование (%) | 57.0 | 59.0 | 55.8 | 54.1 | 52.2 | |
Относителен дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години с основно и по-ниско образование (%) | 21 | 20.1 | 23.4 | 24.8 | 25.6 | |
Здравеопазване | Болнични заведения към 31.12. (брой) | 6 | 6 | 7 | 7 | 7 |
Легла в болничните заведения към 31.12. (брой) | 730 | 722 | 762 | 755 | 755 | |
Лекари в лечебните и здравните заведения към 31.12. на 10 000 души от населението (брой) | 27.0 | 27.2 | 26.7 | 27.2 | 26.7 | |
Образование | Училища (начален, прогимназиален и гимназиален етап) - брой | 72 | 68 | 69 | 69 | 67 |
Записани учащи във всички видове училища (начален, прогимназиален и гимназиален етап) - брой | 17 718 | 16 430 | 15 992 | 15 389 | 15 237 | |
Групов нетен коефициент на записване на децата в детските градини (%) | 75.6 | 72.5 | 75.1 | 76.6 | 75.6 | |
Инвестиции | Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия към 31.12. (хил. еврo) | 244 206 | 270 243 | 311 763 | 291 939 | 369 227 |
Разходи за придобиване на ДМА (хил. лв.) | 293 711 | 335 749 | 351 734 | 309 790 | 380 636 | |
Нефинансови предприятия | Оборот (хил. лв.) | 3463134 | 3680704 | 3921720 | 3862227 | 3491655 |
Произведена продукция (хил. лв.) | 2195678 | 2374293 | 2564060 | 2488669 | 2178931 | |
Добавена стойност по факторни разходи (хил. лв.) | 894 461 | 947 830 | 1 026 239 | 961 340 | 873 715 | |
Относителен дял на предприятията с до 9 заети лица в общия брой предприятия (%) | 93.6 | 93.3 | 93.5 | 93.5 | 94.2 | |
Относителен дял на предприятията с 10-49 заети лица в общия брой предприятия (%) | 5.6 | 5.9 | 5.7 | 5.6 | 5.0 | |
Относителен дял на предприятията с 50-249 заети лица в общия брой предприятия (%) | 0.7 | 0.7 | 0.7 | 0.8 | 0.7 | |
Относителен дял на предприятията с повече от 250 заети лица в общия брой предприятия (%) | 0.1 | 0.1 | 0.1 | 0.1 | 0.1 | |
Транспорт | Дължина на aвтомагистралите (км) | - | - | - | - | - |
Дължина на първокласните пътища (км) | 83 | 83 | 83 | 83 | 83 | |
Дължина на второкласните пътища (км) | 242 | 242 | 242 | 242 | 242 | |
Дължина на третокласните пътища (км) | 498 | 498 | 498 | 498 | 498 | |
Дължина на железопътните линии (км) | 60 | 60 | 60 | 60 | 60 | |
НИРД | Разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) - хил. лв. | .. | 3 313 | 4 889 | 4 794 | 5 649 |
Персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност (НИРД) - брой | .. | 319 | 336 | .. | 331 | |
Информационно общество | Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (%) | 65.6 | 62.3 | 75.2 | 70.0 | 70.4 |
Относителен дял на лицата на възраст между 16 и 74 години, използващи регулярно интернет (всеки ден или поне веднъж седмично) - % | 57.8 | 54.5 | 64.7 | 56.5 | 53.7 | |
Жилищен фонд | Жилищни сгради (брой) | 60 279 | 60 382 | 60 473 | 60 580 | 60 671 |
Жилища (брой) | 101 633 | 101 849 | 102 167 | 102 419 | 102 536 | |
Туризъм | Места за настаняване (брой) | 164 | 165 | 174 | 180 | 152 |
Реализирани нощувки (брой) | 1 955 934 | 2 237 697 | 2 341 454 | 2 223 237 | 853 193 |
Източник: НСИ
Вижте още:
- Население и демографски процеси в област Добрич през 2020 г. (окончателни данни)
- Очаквана средна продължителност на предстоящия живот на населението в област Добрич 2018 – 2020 г.
- Смъртност в област Добрич през 2020 г. (окончателни данни)
- Основни резултати от наблюдението на работната сила в област Добрич през 2020 г.
- Годишна статистика на заетостта и разходите за труд в област Добрич през 2020 г.
- Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения към 31.12.2020 година в област Добрич
- Жилищен фонд в област Добрич към 31.12.2020 г.
- Цени на земеделската земя и арендата в селското стопанство в област Добрич през 2020 г.
- Основни данни за културата в област Добрич през 2020 г.
- Образованието в област Добрич през 2020/2021 учебна година
- Основни резултати от изследването на информационното общество в домакинствата на област Добрич през 2020 г.
- Преки чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към 31.12.2019 г. в област Добрич
- Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в област Добрич през 2019 г.
- Дейност на нефинансовите предприятия в област Добрич през 2019 г.
- Статистика на околната среда в област Добрич през 2019 г.
Панаири и изложения
>> Добрички панаир
Добрич е прочут още от ХІХ век със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на турската империя.
През 1993 г. Добричкият панаир е възроден и модернизиран. Освен самия панаир се организират изяви, като изложби, изложения, симпозиуми, тематични семинари и събира като във фокус всички, които милеят за земята. Панаирът доказва, че Житницата на България – Добруджа е центърът, където може и трябва да се показват новите технологии, машини и съоръжения за селското стопанство, както и постиженията в земеделието. Добричкият панаир е спечелил доверието на агробизнеса от България и чужбина, превръщайки се в традиционен форум.
>> Пчеломания – пчеларски панаир
Повишеният интерес към пчеларството и развитието на бранша в България, наложи през 2004 г. да се постави началото на специализираното пчеларско изложение Пчеломания.
За да се проведе изложение с такава тематика в Добрич, се дължи на факта, че Добруджа произвежда 35 % от българския мед. В региона има повече от 1000 пчелари, чиито пчелни ферми са официално регистрирани.
Първото издание на Пчеломания се характеризира с интерес от страна на посетителите. То получи популярност, както в България, така и извън нейните предели. Фирми от Германия, Турция и Румъния изявиха желание да се представят на българската Пчеломания.
Изложението е съпроводено със съпътстваща програма, на която пчеларите дискутират проблемите свързани с бранша, срещат се с представители на Министерството на земеделието и храните, фондове и организации.
>> Други ежегодни събития
- Изложение на семена и посадъчен материал (края на януари – началото на февруари)
- Селското стопанство и всичко за него (края на август – началото на септември)
Професионални гимназии
Гимназия | Адрес | Професии, специалности |
Професионална гимназия по аграрно стопанство | Гр. Добрич, бул. "25-ти септември” № 86 тел.: 058/ 602203, 602007, 602305, 602764 e-mail: tmss_dch@abv.bg Директор: инж. Господин Господинов | Механизация на селското стопанство Земеделец Икономист - земеделско стопанство Агроекология |
Професионална гимназия по ветеринарна медицина “Проф. д-р Георги Павлов” | Добрич, бул. "25-ти септември” № 98 тел: 058/ 602566, 602703, 602249 e-mail: pgvm_dobrich@abv.bg Директор: Д-р Светла Тодорова | Ветеринарна медицина – техник |
Професионална гимназия по механотехника и електротехника “М. Ломоносов” | Добрич, ул. „Хан Тервел” № 187 тел: 058/ 605216, 605435, 605315 e-mail: pgme_dobrich@abv.bg Директор: инж. Марияна Дражева | Компютърна техника и технологии Електрообзавеждане на производството |
Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленост | Добрич, бул. "25-ти септември” № 47 тел: 058/ 602197, 602209, 602443, 603396 e-mail: pg_to@abv,bg Директор: инж. Снежана Жечева | Електрообзавеждане на транспортна техника Подемно-транспортна техника Фризьорство |
Професионална гимназия по туризъм “П. Яворов” | Добрич, бул. "25-ти септември” № 36 тел: 058/ 602093, 602256, 602137 e-mail: pgt_dobrich@abv.bg Директор: Нели Апостолова | Кетъринг Производство на сладкарски изделия Организация на хотелиерството Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечение Производство на кулинарни изделия и напитки Обслужване на заведения в общественото хранене |
Финансово-стопанска гимназия “Васил Левски” | Гр. Добрич, ул. “Генерал Гурко” № 1 тел: 058/600143, 600144, 600171 e-mail: fsgdobrich@mail.bg Директор: Ангел Христов | Търговия Търговия на едро и дребно Икономика и мениджмънт Митническа и данъчна администрация Застрахователно и осигурително дело Оперативно счетоводство. |
Хотели и места за настаняване
Намерете и резервирайте най-подходящия за Вас хотел в района на Добрич ТУК!