Председателят на Стопанска камара – Добрич, Николай Радев даде интервю за Брой 11 на списанието на Българската стопанска камара Noblesse Oblige. Този брой на списанието е посветен на селското стопанство, хранителната и питейната индустрия, а регион на фокус е Добрич. В броя можете да прочетете и интервюта с кмета на Добрич – Йордан Йорданов, и с инж. Нели Апостолова – директор на Професионална гимназия по туризъм „П. К. Яворов“ – гр. Добрич. Вижте още регионален профил на Област Добрич, както и икономически профил на община Генерал Тошево.

Целия брой на списанието можете да прочетете онлайн ТУК или да си поръчате доставка ОТТУК.

По-долу представяме интервюто на Николай Радев.

____________

Николай Радев е съсобственик и съуправител на Рекламна агенция и печатница „Фолиарт“ ООД – гр. Добрич, която е на пазара от 1992 г. Печатницата е разположена на 3.5 дка и е специализирана в изработката на книги с твърда и мека подвързия и всякакъв вид печатни и рекламни материали. От 2019 г. Николай Радев е председател на Стопанска камара – Добрич, и в това си качество участва активно в комуникацията с институциите във връзка с формирането на икономическата политика на регионално ниво.

Кои са актуалните и най-наболели проблеми на бизнеса в Добрич?

На първо място, бих искал да отбележа, че проблемите за биснеса не са само в Добрич. Сегашната международна икономическа и политическа обстановка ни залива с проблеми като цунами. Всеки от нас се бори според възможностите си и аз няма да банализирам, като коментирам цените на тока и газа, защото и за децата е ясно, че това е проблем с глобален мащаб. По-скоро ми се ще да коментирам проблеми, натрупани с годините, какъвто е ниската икономическа активност на региона, като цяло.

Лошата инфраструктура и отдалеченоста от големите транспорни коридори (ако могат да се нарекат такива в България) допълнително подсилват нездравословната атмосфера за бизнеса тук. Като цяло, липсва инвестиционна активност в региона, каквато наблюдаваме на други места в страната. Обезлюдяването на областта, ниската раждаемост и, най-вече – миграцията към по-големите градове, обезличават всякаква мотивация на бизнеса да инвестира и да разширява производствата си.

Много от колегите се чувстват обидени и обезверени от това, че неимоверните им усилия за създаване на работни места, подобряване на работната среда, внедряване на модерни технологии и други се заключават до думите „Имал си бол пари, дал си ги”, а в същото време, отварянето на проектите за еврофинансиране винаги закъсняват. Много често работодателите не дочкват отварянето на програмите и предприемат инвестиции за собствена сметка, защото това, което е необходимо сега, не може да чака за след година-две. Остава общото усещане, че икономиката може да са развива просто ей така, на самотек, всеки да се спасява поединично.

Трудностите с набавянето на суровини и материали допълнително усложняват ситуацията. За съжаление, голяма част от стоките и услугите, които се произвеждат в България, са със суровини и материли от чужбина – каквито и мерки да предприемаме сме зависими от борсовите цени на материалите. Излкючение може би правят земеделските стопани, но и при тях има затруднения с горива, торове и препарати.

Достатъчни ли бяха компенсациите за високите цени на енергията?

Аз винаги съм казвал, че каквито и да са компансациите си остават компенсации, а ние от бизнеса не искаме компенсации, ние не сме свикнали на подаяния, а искаме да си изработим парите. С компенсации и мерки от подобен род не може да се планира нищо – нито инвестиции, нито повишаване на доходите, нито каквото и да е било развитие. Ние искаме прогнозируема среда, за да можем да работим спокойно. Естествено, всяка възможост за подпомагане е добре дошла, но по-добро от едни пари на калпак е адекватната среда за правене на бизнес. Пример: Много от колегите бързо се ориентираха към диверсификация на енергоизточниците и в момента масово се изграждат соларни паркове за собствени нужди. Програмите, както винаги, закъсняват и никой не разчита на тях. Фирмите инвестираха собствени средства, процедурата е толкова тромава, че много от малките компании се отказаха да инвестират и се оставят на съществуване, докато издържат. За щастие, българският бизнес се оказа доста жилаво животно, включително благодарение на своите работници.

Как СК-Дорбич работи за преодоляване на проблема с кадрите?

Това е моята любима тема и кауза, което всъщност е и кауза на Стопанска камара – Добрич. Основна насока на дейността ни е търсене на взаимодействие с местните професионални гимназии, така че заедно да подобрим възможностите за създаване на качествени кадри. В директна комуникация съм с директорите на местните училища. Осигуряваме стажове и практически обучения на децата, опитваме се, доколкото ни позволяват възможностите, да подобряваме и учебната база. През 2020 г. СК-Добрич дари електромобил за учебни цели на Професионална гимназия по механотехника и електроника „М. В. Ломоносов“ – Добрич, на чието Училищното настоятелство аз съм председател. Отделно, активно участваме при обсъждането на план-приема в гимназиите. Всичко това правим с ясната идея, че без инвестиции в образованието задачата с кадрите ще става все по-нерешима. В това отношение, изключително важно е партньорството между бизнеса и образованието. През последните години бизнесът все по-настойчиво се стреми да участва в образователния процес и съм убеден, че тази положителна тенденция ще продължи и занапред.

Как оценявате взаимоотношенията на бизнеса с местната власт?

Бих казал, че върви комуникация. Опитваме се да предприемаме съвместни инициативи най-вече в областта на образованието, като запознаваме подрасващите с възможности за реализация след завършване на училище, провим и консултации по повод на продължаване на образованието и надграждане на наученото при нас и в училище. Никога не трябва да се подценява връзката между местна власт, образование и бизнес. Ако всеки си преследва задачите, а именно – общината да създава добри условия за живот, образованието да създава кадри, бизнесът да подсигурява заетост, то съвместните усилия ще доведат до напредък.

Вашето пожелание към предприемачите в Добрич…

Основен мотор на равитието и просперитета на една икономика е ентусиазмът на предприемачите, Същият този ентусиазъм е индикотора, от който трябва да се ръководим, когато правим анализ на икономическта обстановка. Защото, ако той е налице, каквито и трудности да ни спохождат, има шанс да се развива успешен бизнес. Между нас има всякакви хора – и талантливи, и по-малко талантливи, но безпорно всеки от нас е уверен в начинанието си, въпреки отношението на най-различни управляващи, които ни считат за стартъп начинания. Истина е, че по-голямата част от българските компании имат по тридесен години стопанска история, а това е твърде далеч от стартъпите. Затова пожелавам на колегите да съхранят ентусиазма си и да не спират да се развиват, въпреки обстоятелствата.