Регионална статистика и полезни връзки

До̀брич (Толбухин в периода 1949-1990 г.) е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 1705 хектара. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река (Суха река) на 220 m н.в. Отстои на 50 km северозападно от Варна, на 92 km югоизточно от Силистра и на 34 km югозападно от Балчик. Градът е предпочитан от много хора заради доброто му разположение (на около 30 km от Черно Море). Известен е и с градския парк „Свети Георги“, който е един от най-големите градски паркове в България и на места той разполага с напълно девствена природа.

Населението на града към 31.12.2019 г. е 82 240 жители (девето място в страната), а общо в Област Добрич живеят 173 831 души. В града близо 86% от общността изповядва източноправославието, като останалите християни принадлежат главно към протестантската общност. Около 10% са изповядващите исляма, като тази група е съставена от български турци и част от ромското население.

Поради благоприятните физико-географски фактори - равнинен релеф и много добра почвена структура - следва и големият дял на земеделските територии - 80,3% при средно за страната 58%. Анализът на разпределението на земеделските територии по начин на ползване разкрива доминиращия дял на нивите пред трайните насаждения, мерите и пасищата във всички общини. Много малък е делът на горските територии - само 12,3% при средно за страната 34%. При това, този процент се дължи главно на полезащитните горски пояси, докато делът на същинските гори е много нисък.

Областта е много бедна на водни ресурси, които заемат едва 0,28% при средно за страната 2% и се дължи на геолого-географските фактори. От по значимите реки през област Добрич протичат р.Суха река и р.Батова. На територията има три езера- Дуранкулашко, Езерецко и Шабленско, 44 микроязовира и над 250 естествени чешми, подхранвани от карстови води.

Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте най-големи градове на България – важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на страната.

Икономическият профил на Добрич се определя от хранително-вкусовата промишленост, която дава над 50% от обема на градската промишленост, а също така и леката промишленост. Богатата селскостопанска област осигурява ценни суровини.

Специфичните дадености на региона са предпоставка за развитие на селското стопанство като един от приоритетните отрасли в икономиката на областта. В Добрич се произвежда висококачествена продукция, която се преработва на място и е конкурентоспособна както на вътрешния, така и на външния пазар. Обработваемата земеделска земя в землището на общината е 7700 ха. Основни селскостопански култури са пшеница, царевица, слънчоглед. Структуроопределящ отрасъл в общината е хранително–вкусовата промишленост. Солиден е делът в национален мащаб в производството на млечни произведения, хляб и сладкарски изделия, олио и маргарин, вина и спиртни напитки. Градът е домакин на най-голямото селскостопанско изложение в страната „Селското стопанство и всичко за него“. Значителен дял от икономиката на града заема леката промишленост с производство на мъжка и дамска конфекция, мебели, платове, кожи, жакардови изделия.

В града са развити отраслите на хранително-вкусовата промишленост (производство на млечни произведения, колбаси, макаронени изделия, вина и спиртни напитки, безалкохолни напитки; продукти от птиче месо, брашно, хляб и сладкарски изделия), леката промишленост (производство на мъжко и дамско облекло, облекла от кожи, мебели и обувки), машиностроене (производство на акумулатори, машини и съоръжения за млекопреработване, полуремаркета и контейнери, селскостопански машини, радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили, пластмасови изделия), строителство (строителство на сгради и съоръжения, проектиране, гражданско и промишлено строителство).

Друга форма на развитие на търговията е организирането на ежегодни панаири и изложения от национален и международен мащаб, като „Селското стопанство и всичко за него“, „Национална борса за семена и посадъчен материал“, „Пчеломания“, „Торго, вина и деликатеси“, „Произведено в България“, като съществена е ролята на „Добрички панаир“ АД за тяхното успешно провеждане.

Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като „Стария Добрич“, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.

Транспорт

Летище Варна се намира само на 45 km от обособения регионален център – гр. Добрич. Близостта му до област Добрич е с благоприятно въздействие върху развитието на международния туризъм. Чрез чартърния трафик през летния период летището свързва Варненска област и област Добрич със страните на изходящия ваканционен туризъм. Целогодишно оперират редовни линии до определени европейски градове. Територията на област Добрич се пресича от шосейни пътища – към Черноморското крайбрежие‚ международния транзитен път по транспортния паралел „Север-Юг“ – Румъния, Молдова, Полша, Украйна и Русия. Пътната мрежа на Добрич гарантира достъп до морски и речни пристанища, Ро-Ро терминали и гражданско летище Варна.

Енергийна инфраструктура

През територията на областта преминава главният газопровод, свързващ Република България със страните от ОНД, както и две транзитни трасета за Турция, Гърция и Македония. Множество обществени сгради, промишлени предприятия и битови абонати са газифицирани в гр.Добрич, гр.Генерал Тошево и частично в с.Кардам. Отделна газоразпределителна система е изградена в община Каварна- гр.Каварна чрез използване на локално находище на природен газ в местността "Зеленка" край черноморското крайбрежие. Газоснабдяването и на други общини в областта- Тервел и Добричка ще се осъществи чрез проекта за газопровод от гр.Добрич към гр.Силистра. Община Балчик планира и е предприела действия за газифициране от компресорната станция край гр.Генерал Тошево.

Стратегическото положение на област Добрич обуславя оттук да преминават и два транзитни въздушни електропроводи 400 kV от страните от ОНД отново за задоволяване нуждите на страната и за пренос към трети страни.

Метеорологичните характеристики на северното черноморско крайбрежие са предпоставка за развиване на производството на електроенергия посредством ветрови енергийни паркове. Вече са изградени няколко десетки по-малки или по-големи ветрогенератори с единична мощност от 300 kW до 2 MW. Интерес и конкретни стъпки за изграждане на подобни съоръжения са проявили инвеститори от Япония (Mitsubishi Corporation), Германия и Франция ("Български вятърни централи" ЕАД с 95% участие на френската фирма "Societe industrielle de l'Atlantique"/"Сосиете Индустриел дьо Л'Атлантик" ООД).

Туризъм

Община град Добрич има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки. Водещите сред тях са богатото културно-историческо наследство, туристически обекти като „Стария Добрич“, Художествена галерия, Център за защита на природата и животните, международни фестивали, панаир, близостта до морските курорти. Реализацията на трансграничните инфраструктурни проекти и на проектите за трансгранично сътрудничество ще разкрият нови възможности за интензивно развитие на международния туризъм в общината. Добрич разполага с добре развита спортна база, която създава условия за активното организиране на национални и международни състезания, за привличането на тренировъчни лагери на чуждестранни отбори.

Образование

В Добрич има 30 училища и гимназии, 19 детски градини и 3 детски ясли, след като доста бяха закрити.

Култура

В района на област Добрич музеи и музейни сбирки има във всеки общински център, а в областния град институцията има статут на Регионален исторически музей. Освен в Художествената галерия- Добрич, експозиции с творби на български и чуждестранни художници са изложени и в другите общински центрове.

Общ преглед

Ръстът на БВП в област Добрич е сред най-ниските през 2018 г. Подобно е положението и при нарастването на доходите на домакинствата. Въпреки изоставането на доходите и заплатите бедността в област Добрич е близо до средната за страната. Нарастването на икономическата активност е съпроводено от ръст на заетостта и намаление на безработицата, но те все още остават сравнително неблагоприятни. Предизвикателство за местния трудов пазар остава образователният статус на работната сила. Инвестиционната активност в областта не е висока. Сериозно изоставане се наблюдава при обема на произведената продукция и чуждите инвестиции. Местните данъци са сред ниските в страната. Оценката за прозрачността на работата на местната администрация се влошава, но остава значително по-висока от средната.

Тенденцията към застаряване на населението е подобна на тази в страната и води до постоянно влошаване на коефициентите на възрастова зависимост в областта. Висшето образование в област Добрич е слабо представено. Здравната система е добре осигурена по отношение на общопрактикуващи лекари, но има недостиг на лекари специалисти. Добрич остава сред областите със силно ограничена леглова база. Натовареността на местните наказателни съдии е по-ниска, а правораздаването – по-бързо от средните за страната. Престъпленията са малко по-малко от средния им относителен брой в страната, а разкриваемостта – малко по-висока. Показателите за околна средна в Добрич показват много добро представяне на областта. Културният живот в областта не е особено интензивен.

Доходи и стандарт на живот

На фона на останалите области ръстът на брутния вътрешен продукт на човек от населението в област Добрич е изключително нисък и през 2018 г. БВП на човек от областта достига 9,2 хил. лв. при 15,6 хил. лв. в страната. Заплатите и доходите също нарастват значително по-бавно. Средната годишна брутна заплата в областта достига 10,4 хил. лв. при 13,8 хил. лв. в страната през 2018 г. Доходите на лице от домакинството пък нарастват до 5500 лв. при 6013 лв. в страната през 2019 г. Въпреки изоставането на доходите и заплатите бедността в област Добрич е близо до средната за страната през 2019 г. Делът на населението, живеещо с материални лишения, е 19,5% (при 19,9% в страната), а делът на населението, живеещо под лини-ята на бедността за страната – 22,8% (при 22,6% в страната).

Пазар на труда

След няколко години на ръст и спадове през 2019 г. икономическата активност в област Добрич нараства с 2,5 пр.п. до 73,9% (при 74,3% в страната). Това увеличение е съпроводено от ръст на заетостта и намаление на безработицата, но те все още остават неблагоприятни. Коефициентът на заетост достига 66,9% (при 70,1% в страната), а на безработица – 7,0% (при 4,2% в страната). Предизвикателство за местния пазар на труда остава образователният статус на работната сила. Делът на висшистите от работоспособното население се повишава и достига 21,1%, но изостава от средните 28,0% за страната. Работна-та сила с основно и по-ниско образование също се пови-шава за втора поредна година и достига 24,8% – също значително по-неблагоприятно от средните 17,6% в страната. Коефициентът на демографско заместване като отношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години намалява по-бавно от средното за страната през последните десет години. През 2019 г. той е 67,9% в областта (при 65,9% в страната).

Инвестиции и икономика

Инвестиционната активност в област Добрич е сравнително неблагоприятна и през 2018 г. Относителният брой на предприятията нараства и е близък, но по-нисък от средния за страната. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват до 2023 лв./човек от населе-нието (при 2750 лв./човек в страната). Сериозно изоставане на областта се наблюдава при обема на произведената продукция и чуждите инвестиции. Произведената продукция продължава да нараства, но поради ниската база достига едва 14,8 хил. лв./човек (при 25,9 хил. лв./ човек в страната). Преките чуждестранни инвестиции също нарастват през последните четири години и през 2018 г. дос-тигат 1793 евро/човек, което обаче е все още почти двойно по-ниско от средното ниво в страната – 3560 евро/човек. Към 15 юни 2020 г. стойността на изплатените средства по оперативните програми в областта е 1525 лв./човек (при 1976 лв./човек в страната), а в рамките на областта най-много европейски средства усвоява община Добрич, докато във всички останали общини изплатените средства са под 1000 лв./човек.

Инфраструктура

Състоянието на инфраструктурата в област Добрич е далеч от средното за страната. Гъстотата на инфраструктурата, особено на железопътната, остава ниска. Близо двойно по-нисък от средния пък е делът на автомагистралите и първокласните пътища в областта през 2019 г. – 10% при 19% в страната. Въпреки това качеството на пътищата е сравнително добро – 46,7% от пътната настилка в областта е в добро състояние при 41,4% за страната. Делът на домакинствата с достъп до интернет се увеличава значително през последното десетилетие, но през 2019 г. намалява до 70,0% (при 75,1% за страната).

Местни данъци

Нивото на местните данъци е ниско и през 2020 г. От разглежданите местни ставки единствено тази върху прехвърлянето на собственост е по-висока в областта в сравнение със средната за страната. Усредненият данък в общините в областта върху превозните средства е равен на средния за страната. Значително по-ниски са местните данъци върху търговията, недвижимите имоти и такситата. Средно за общините в областта годишният данък за търговия на дребно се задържа на 8,71 лв./кв.м при 12,93 лв./кв.м за страната. Ставката върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица е 1,55‰ (при 2,01‰ за страната), върху таксиметровия превоз – 300 лв. годишно (при 498 лв. за страната).

Администрация

През последните години покритието на кадастъра расте с бързи темпове и през 2019 г. кадастралната карта включва почти цялата територия на областта – 97,6% при 91,4% за страната. Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ намаляват значително през 2020 г. и вече са по-ниски от средните в страната. Оценката за прозрачността в работата на местната администрация също се влошава, но остава значително по-висока от средната – 76,2% при 70,7% за страната. В рамките на областта с най-висок рейтинг са общините Добрич (град) и Крушари.

Демография

Коефициентите на естествен и механичен прираст в област Добрич леко се подобряват през 2019 г., въпреки че остават отрицателни. Коефициентът на естествен прираст достига –9,0‰ при –6,7‰ за страната, а този на механичен прираст е –2,7‰. Тенденцията към застаряване на населението е подобна на тази в страната и води до постоянно влошаване на коефициентите на възрастова зависимост в областта. Коефициентът на зависимост като отношение на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 158,5% (при 150,1% за страната), а към това на 15–64 години – 35,3% (при 33,8% за страната). Сравнително малка част от населението на областта живее градовете – 69% при 74% в страната, а Добрич остава областта с най-ниска гъстота на населението – 667 души/кв.км при 1510 души/кв.км за страната през 2019 г.

Образование

Коефициентът на записване в V–VIII клас в област Добрич е 74,7% и е най-ниският в страната през 2019 г. Дяловете на второгодниците и на напусналите основното и средното образование пък са по-високи от средните нива. Броят на преподавателите продължава да расте и отново е по-висок от средния за страната с 96 учители в основното и средното образование на 1000 ученици при 89 на 1000 ученици в страната.   През 2020 г. резултатите на учениците в областта са разнопосочни. Средният успех на националното външно оценяване след VII клас по математика е сравнително нисък (29,8 т. при 36,3 т. в страната), средният успех на матурата по български език и литература е равен на средния за страната (4,20), но делът на слабите оценки остава значително по-нисък (5,3% при 8,2% за страната). Висшето образование в област Добрич е слабо представено от филиалите на Шуменския университет и на Техническия университет – Варна. Броят на студентите в областта е 4 на 1000 души от населението при 32 на 1000 души в страната.

Здравеопазване

Делът на здравноосигурените в областта се повишава, но остава по-нисък от средния за страната и през 2019 г. Здравната система е сравнително добре осигурена по отношение на общопрактикуващи лекари, но има недостиг на лекари специалисти. Добрич остава сред областите със силно ограничена леглова база. През 2019 г. в местните многопрофилни болници има 281 легла на 100 хил. души при 550 легла на 100 хил. души в страната. Недостигът на специалисти и на легла вероятно обяснява сравнително ниския брой на преминалите за лечение бол­ ни в областта – 118,6 на 1000 души при 253,7 на 1000 души в страната. Голямата разлика предполага, че населението търси здравни грижи в други области.

Ред и сигурност

Натовареността на местните наказателни съдии е ниска, а правораздаването – по-бързо. През 2019 г. един съдия в област Добрич разглежда средно по 6,2 дела месечно (при 9,1 дела на съдия за страната). Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, пък достига 95% (при 90% за страната). Престъпленията в областта са малко по-малко от средния им относителен брой за страната, а разкриваемостта – малко по-висока. През 2019 г. в областта са регистрирани 10,4 престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението (при 11,1 на 1000 души за страната). Разкриваемостта им се повишава до 54,5% (при 52,1% за страната).

Околна среда

По показателите за околна среда областта се представя много добре и през 2018 г. Емисиите на въглероден диоксид се повишават до 18,9 т/кв.км, но остават 14 пъти по-малко от средните за страната (274,8 т/кв.км). Делът на населението с достъп до обществена канализация през 2018 г. е малко под средния за страната (70,9% при 76,2% за страната), но цялата канализация в областта е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води. Обемът на образуваните отпадъци в областта (399 кг/човек годишно) е по-нисък от средния за страната (409 кг/човек), сравнително голяма част от отпадъците се предават за третиране и рециклиране (84% при 71% за страната).

Култура

Културният живот в областта не е особено интензивен и през 2019 г. Изключение правят посещенията в местните музеи – в областта се отчитат 1119 посещения на 1000 души от населението при 770 на 1000 души за страната. Сравнително най-малко пък са посещенията на кината в областта – 202 на 1000 души при 659 на 1000 души за страната. Средногодишният брой посещения на театрите в област Добрич е 211 на 1000 души (при 362 на 1000 души за страната), а на библиотеките – 549 на 1000 души (при 683 на 1000 души).

Източник: ИПИ, 2020

ОБОБЩЕНИЕ:

Условията за правене на бизнес са над средните за страната – ниско данъчно облагане, висок коефициент на икономически активно население, сравнително добра образователна структура на населението, много добро ниво на административно обслужване и висока степен на прозрачност на органите на местното самоуправление.

Икономическата активност е сравнително ниска, особено на фона на добрата бизнес среда – недостатъчно инвестиции (вкл. ПЧИ), нисък БВП, ниски доходи.

 

Показател (2018 г.)
Мярка
Област Добрич
България
БВП на глава от населениетоЛв./г.8 92514 280
Населениедуши173 8317 000 039
Коеф. На естествен прираст-9,2-6,5
Пазар на труда (2018 г.):
 
 
 
Наети по трудово правоотношениедуши40 5202 319 762
Средна работна заплата (март, 2019 г.)лв./м.9121 208
Коеф. на икономическа активност%55,255,3
Коеф. на заетост%50,552,4
Коеф. на безработица%8,55,2
Население (25-64 г.) с основно и по-ниско обр.%20,117,2
Население (25-64 г.) със средно образование%5955
Население (25-64 г.) с висше образование%20,927,8
Инвестиционна активност (2017 г.):
 
 
 
Разходи за придобиване на ДМАхил. лв.335 74917 628 630
Разходи за придобиване на ДМА на глава от нас.Лв.1 9062 501
ПЧИ (с натрупване)хил. евро270 24324 475 196
ПЧИ (с натрупване) на глава от населениетоевро1 5343 472
Състояние на предприятията (2018 г.):
   
ПредприятияБр.3 375413 535
Осигурени лица на трудов договорБр.26 0241 709 061[1]
Оборот на нефинансовите предприятияХил. лв.3 680 704315 213 790
Произведена продукцияХил. лв.2 374 293168 150 221
Добавена стойност по факторни разходиХил. лв.947 83059 980 461
Дял на микропредприятията (до 9 заети)%93,392,6
Дял на малките предприятия (10-49 заети)%5,96,0
Дял на средните предприятия (150-249 заети)%0,71,1
Дял на големите предприятия (над 250 заети)%0,10,2
Места за настаняванеБр.1743 458
Реализирани нощувкиБр.2 341 45426 845 013
Инфраструктура (2017 г.):
   
Относителен дял на автомагистралите и първокласните пътища%10,116,9
Отн. дял на домакинствата с достъп до интернет%62,367,3
Дял на пътната настилка в добро състояние%4339
Данъци и такси (2018 г.)
   
Такса за битови отпадъци6,497,54
Данък върху недвижимите имоти1,541,93
Годишен патентен данък за търговия на дребноЛв./кв.м.8,710,5
Годишен данък за таксиметров превозЛв.300340
Данък в/у възмездно придобиване на имущество2,922,5
Данък върху превозните средствалв./kW1,491,3
Администрация (2018 г.)
   
Покритие на кадастъра%61,937
Развитие на електронното правителство1-53,182,9
Развитие на услугата "едно гише"1-53,122,9
Рейтинг за прозрачност%7465

[1] Наети лица в частния сектор (НСИ)

Вижте още:

>> Добрички панаир

Добрич е прочут още от ХІХ век със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на турската империя.

През 1993 г. Добричкият панаир е възроден и модернизиран. Освен самия панаир се организират изяви, като изложби, изложения, симпозиуми, тематични семинари и събира като във фокус всички, които милеят за земята. Панаирът доказва, че Житницата на България – Добруджа е центърът, където може и трябва да се показват новите технологии, машини и съоръжения за селското стопанство, както и постиженията в земеделието. Добричкият панаир е спечелил доверието на агробизнеса от България и чужбина, превръщайки се в традиционен форум.

>> Пчеломания пчеларски панаир

Повишеният интерес към пчеларството и развитието на бранша в България, наложи през 2004 г. да се постави началото на специализираното пчеларско изложение Пчеломания.

За да се проведе изложение с такава тематика в Добрич, се дължи на факта, че Добруджа произвежда 35 % от българския мед. В региона има повече от 1000 пчелари, чиито пчелни ферми са официално регистрирани.

Първото издание на Пчеломания се характеризира с интерес от страна на посетителите. То получи популярност, както в България, така и извън нейните предели. Фирми от Германия, Турция и Румъния изявиха желание да се представят на българската Пчеломания.

Изложението е съпроводено със съпътстваща програма, на която пчеларите дискутират проблемите свързани с бранша, срещат се с представители на Министерството на земеделието и храните, фондове и организации.

>> Други ежегодни събития

ГимназияАдресПрофесии, специалности
Професионална гимназия по аграрно стопанствоГр. Добрич, бул. "25-ти септември” № 86
тел.: 058/ 602203, 602007, 602305, 602764
e-mail: tmss_dch@abv.bg
Директор: инж. Господин Господинов
Механизация на селското стопанство

Земеделец

Икономист - земеделско стопанство

Агроекология

Професионална гимназия по ветеринарна медицина “Проф. д-р Георги Павлов”Добрич, бул. "25-ти септември” № 98
тел: 058/ 602566, 602703, 602249
e-mail: pgvm_dobrich@abv.bg
Директор: Д-р Светла Тодорова
Ветеринарна медицина – техник
Професионална гимназия по механотехника и електротехника “М. ЛомоносовДобрич, ул. „Хан Тервел” № 187
тел: 058/ 605216, 605435, 605315
e-mail: pgme_dobrich@abv.bg
Директор: инж. Марияна Дражева
Компютърна техника и технологии

Електрообзавеждане на производството

Професионална гимназия по транспорт, обслужване и лека промишленостДобрич, бул. "25-ти септември” № 47
тел: 058/ 602197, 602209, 602443, 603396
e-mail: pg_to@abv,bg
Директор: инж. Снежана Жечева
Електрообзавеждане на транспортна техника

Подемно-транспортна техника

Фризьорство

Професионална гимназия по туризъм “П. Яворов”Добрич, бул. "25-ти септември” № 36
тел: 058/ 602093, 602256, 602137
e-mail: pgt_dobrich@abv.bg
Директор: Нели Апостолова
Кетъринг

Производство на сладкарски изделия

Организация на  хотелиерството

Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечение

Производство на кулинарни изделия и напитки

Обслужване на заведения в общественото хранене

Финансово-стопанска гимназия “Васил Левски”Гр. Добрич, ул. “Генерал Гурко” № 1
тел: 058/600143, 600144, 600171
e-mail: fsgdobrich@mail.bg
Директор: Ангел Христов
Търговия

Търговия на едро и дребно

Икономика и мениджмънт

Митническа и данъчна администрация

Застрахователно и осигурително дело

Оперативно счетоводство.

Намерете и резервирайте най-подходящия за Вас хотел в района на Добрич ТУК!