„Членството в еврозоната не е решение на всички проблеми. Това е възможност, а не обещание за благополучие. То зависи както от всеки един от нас, така и от нашите общи усилия“. Това каза Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК и председател на Комисията по икономическа политика на ИСС, при откриването на информационната среща за въвеждане на еврото в България, която се проведе днес (10 септември 2025 г.), в Добрич. Форумът беше организиран от Министерството на финансите в рамките на информационната кампания за въвеждане на еврото, а домакин беше кметът на община град Добрич Йордан Йорданов.
В събитието участваха министърът на земеделието и храните Георги Таков, министърът на туризма Мирослав Боршош, управителят на НОИ Весела Караиванова-Начева, представители на БНБ, МФ, НАП, КФН, КЗП, местния бизнес и синдикатите.
В качеството си на модератор на форума Станислав Попдончев подчерта ползите от приемането на еврото – премахване на таксите и комисионните за смяна на левове с евро и обратно; намаляване на валутния риск; намаляване на инвестиционния риск; по-добри условия за отпускане на кредити на предприятията, гражданите, държавата и общините; повишаване на доходите на заетите; улесняване на търговията; повишаване на кредитния рейтинг на държавата и много други.
„Някои от тези ползи са непосредствени, за други ще е необходимо повече време“, каза зам.-председателят на БСК и подчерта, че „като всяка историческа промяна, и тази е съпътствана от предизвикателства, страхове и съмнения, често умишлено подхранвани от спекулации, дезинформация и дори откровени лъжи“.
„Какви ли митове и легенди не сме чували – ще ни вземат 40-те милиарда валутни резерви, ще плащаме дълговете на Франция и Италия, ще променят курса в последния момент… Единственият начин да се преборим със страховете, е познанието. Да се научим да разпознаваме и да се доверяваме на истината, на фактите, и на хората и институциите, които са поели нелеката задача, да завършат европейската интеграция на България“, каза още г-н Попдончев и подчерта, че целта на срещата е именно да се отговори на всички тези въпроси.
Влизането в еврозоната ще даде сигурност на финансовата способност на България да продължи своето европейско развитие, каза кметът на община Добрич Йордан Йорданов. Според него, по важност влизането ни в еврозоната е също толкова значимо, колкото членството на България в Европейския съюз и впоследствие като част от Шенгенското пространство. „Ние като община сме готови и подготвени с всички необходими мерки като насоки, които ни бяха дадени от Министерството на финансите, всички нормативни уредби, заедно със сътрудничеството на Общинския съвет. Предизвикателства винаги ще има, те са ежедневно пред нас“, добави Йордан Йорданов. Той призова хората да подхождат критично към информацията, която четат и да не се подвеждат.
Еврото ще даде повече възможности за бизнеса и земеделските производители. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов. По думите му, членството на България в еврозоната ще улесни достъпа до външни пазари, ще повиши конкурентоспособността на родното земеделие и ще намали административната тежест за бизнеса.
„Нашите фермери ще могат да сравняват, търгуват и печелят наравно със своите европейски колеги. Това ще доведе до реални ползи, а именно по-лесна търговия, по-достъпно финансиране и повече сигурност в икономическата среда“, подчерта министър Тахов. Той бе категоричен, че влизането в еврозоната няма да се отрази на финансирането по земеделските програми. „Бюджетите по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. и Програмата за морско дело и рибарство 2021–2027 г. са планирани в евро още от самото начало. Средствата остават в пълен размер, а ангажиментите към бенефициентите-непроменени“, увери д-р Тахов.
Земеделският министър посочи, че приемането на еврото е един от най-значимите икономически и политически процеси в съвременната история на България. „Това е стратегически избор, който ще гарантира на страната ни по-силно участие в процеса на вземане на решения в рамките на Европейския съюз. Еврото е валутата на стабилността, доверието и предвидимостта-точно от това се нуждае нашата икономика днес. С приемането му България дава ясен сигнал, че стоим стабилно на европейските пазари и сме надежден партньор както в ЕС, така и в глобален мащаб“, посочи Тахов.
Сред основните икономически ползи министър Тахов открои отпадането на разходите за обмяна на валута, по-голямата ценова прозрачност, улеснената търговия и инвестиции. Той допълни, че еврото ще ускори и реформите в ключови сектори-администрация, финанси и публични услуги, като така ще се подобри ефективността на институциите и ще се приближат те до европейските стандарти.
„Членството на България в еврозоната ще донесе конкретни ползи за всички – за бизнеса, за хората и за публичния сектор. То ще ускори модернизацията на страната и ще създаде нови възможности за растеж и благосъстояние“, каза в заключение министър Тахов.
Влизането в еврозоната е най-чаканото, искано и желано нещо за туризма, каза министърът на туризма Мирослав Боршош. По негови думи, секторът отдавна прави бизнес в евро, тъй като това е позната, стабилна и силна валута. „Когато излизаш на чуждите пазари, не трябва дълго и продължително да пресмяташ, да говориш, убеждаваш“, добави Боршош.
Министърът обясни, че тази информационна кампания е резултат от истинския, нормалния, не само административния и понякога неразбираем разговор за еврото. „Част от идеята ни е да стигне до всички човешкият разговор, защото като махнем цялата пропаганда срещу еврото, която съществува, ние си даваме сметка, че има и по-консервативно мислещи хора, за които смяната е проблем, които са израснали и живеят в една валута, разбира се, че ще ги има тези притеснения. Част от кампанията е да може това да стигне до по-голяма част от хората“, каза още Мирослав Боршош.
Според него, в туризма има поне две ключови важни неща за една дестинация. „Сигурността на дестинацията е общо усещане за това, че отиваш в една страна, където нещата са спокойни – като започнем от физическата сигурност и стигнем до финансите. Двете големи позитиви за страната ни са Шенген и еврозоната в областта на туризма. Другото, което е важно, е имиджът и представата за една страна“, посочи министърът на туризма.
Той каза, че предизвикателство не е приемането на еврото, а следващият бюджет на България. „Този бюджет, който ще ни е първи в еврозоната и в евро, ще е отговорът на много от въпросите, които предстоят пред страната ни в икономически и политически план“, обясни Боршош. По думите му, следващата година ще можем да започнем да правим големите секторни промени в икономиката ни, от които се нуждаем и имаме повод за позитивизъм.
В първата част от информационната среща в Добрич панелистите представиха практически аспекти от въвеждането на единната валута в страната.
Велин Пеев от Министерството на финансите подчерта, че закръгляването трябва да се случи според математическото правило до третия знак. „При превалутирането Законът за въвеждането на еврото предвижда режима на автоматичност. Това означава, че в договори, където има стойности в лева, те автоматично трябва да се смятат в евро. Всеки, който ви насочва за преподписване на договор на база смяната на валутата, може би иска да ви подведе“, посочи още Пеев.
По негови думи, важен аспект от смяната на валутата е и двойното обозначаване на цените, като няма значение кое е първо на етикета, изписването е по преценка на търговеца. Експертът посочи също, че периодът за това е една година, а за спазването на правилата ще следят Комисията за защита на потребителите, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите.
Ето още акценти от изказването на Велин Пеев:
- От 1 януари 2026 година започва период, в който ще може да се плаща в двете валути, като от 1 февруари ще може да се плаща само в евро.
- От 1 декември Българската народна банка ще снабдява търговските банки и Български пощи, това ще са трите институции, които основно ще обменят. БНБ ще обменя безсрочно. Търговските банки и пощите ще извършват превалутиране в първите шест месеца. Български пощи ще обменят валута само в населени места, където няма клонове на банки, а не навсякъде.
- Банковите сметки ще бъдат превалутирани автоматично и безплатно по официалния курс. Лихвите по депозитите не могат да бъдат по-ниски от договорените, а по кредитите не могат да бъдат по-високи.
- Всички салда, активи и пасиви ще се превалутират по официалния курс и правилата за закръгляване. При счетоводното отчитане ще важи принципа, че документите трябва да бъдат изготвени във валутата, която е била официална за периода на отчитане.
- Въвеждането на еврото трябва да бъде прозрачно, с ясна точна и достъпна информация към обществото. Към 1 януари 2026 година всички плащания, публични задължения, данъци и такси се извършват и отчитат в евро, като плащания в левове се допускат само през януари, подчерта експертът. Информационните системи на общините трябва да са адаптирани към еврото до 30 септември т.г. Общините трябва и да изменят подзаконовите си нормативни актове, за да посочат местните данъци, общинските такси и цени на услуги в евро.
- Допустимо ли е двойното заплащане в търговските обекти? Предвидили сме такава възможност и сме дали свобода чрез Закона на търговците да преценят дали да приемат смесено плащане. То е свързано с повече касови разходи, но рестото трябва да бъде върнато само в едната валута. Ако не се приема двойно заплащане от търговеца, това трябва да бъде посочено на видно място в обекта.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов обясни, защото синдикатът се е включил в кампанията за въвеждането на еврото в България и каква е тяхната роля. Той посочи, че синдикатът е опитал да разгледа какво се е случило в държавите, които са се присъединили към еврозоната преди България. Костов каза, че са насочили вниманието си към Литва, Латвия и Естония, тъй като трите балтийски държави имат сходна икономика до българската, а две от тях също са били във валутен борд, преди да приемат еврото. Третата е била в квази-валутен борд, което много я доближава също до нашата ситуация. Икономистът посочи също, че са проследили и събитията в Хърватия, като последната държава, присъединила се към еврозоната.
Те са сравнили най-големия индикатор или това, каква част от брутния вътрешен продукт или от добавената стойност отива за труда. Индикаторът се казва БВП на глава от населението по паритетна покупателна стойност, той елиминира инфлационния момент и говори за реална покупателна стойност.
При Естония се наблюдава повишение на БВП с 14 процента за 14 години. Латвия повишава БВП от 60 на сто на 71 на сто само за 11 години и Литва отчита повишение с 12 процента за 10 години. При Хърватия също се наблюдава повишение с 5 на сто, но това е само за две години. Като измерванията са до края на 2024 година и са към нива на средноевропейски стойности.
Определено няма стъпка назад, а различен темп на приближаване към центъра. Като това е идеята на кохезията, дотолкова доколкото еврозоната е последният етап от нашата общоинтеграционна общност и установявайки се в условията на общ паричен пазар, каза той.
България е с 67 процента БВП на глава от населението и ще влезе с по-добър показател спрямо Естония и Латвия. В Литва средната работна заплата е нараснала от 714 евро до 2233 евро за 10 години или с 213 на сто. В Латвия СРЗ е нараснала със 122 на сто за 11 години, или от 756 евро на 1681 евро. А в Естония ръстът е 136 на сто за 14 години или от 839 евро на 1981 евро, посочи още експертът. Като той уточни, че това е номиналния ръст.
Костов обясни, че ако следваме логиката на ръста на заплатите в тези държави, това означава 3300 евро да бъде средната заплата след 10 години в България. „Въпросът е да запазим двуцифрения ръст на доходите. Щом влизаме в света на богатите, освен да конвергираме цените, трябва да конвергираме и доходите. Нашите цени в момента са на 87 на сто спрямо европейските, а доходите на 67 на сто. Трябва да наблюдаваме цените и да ги осветляваме“.
Ние трябва да се борим с това необосновано вдигане на цените. Но няма да мълчим, ако се стигне до репресия на някоя институция към бизнеса, каза заместник-председателят на Българската стопанска камара и модератор на срещата Станислав Попдончев. Призивът ни е към коректния бизнес е да положим усилия и да покажем, че работим коректно с гражданите и институциите, посочи още той.
Системите на Националната агенция за приходите са готови. Подготвени сме след 1 януари бизнесът и гражданите да ползват услугите напълно безпрепятствено, каза заместник-директорът на Териториалната дирекция на НАП във Варна Силвия Иванова. Тя допълни, че агенцията има най-важната функция и това е контролната. „НАП следи върху касовата бележка да се обявява двойната цена и официалният курс. Цените да се формират съвестно и обосновано. Проверките на НАП са относими към периода 8 август 2025 – 8 август 2026 година. Вярваме, че бизнесът ще се отнесе с необходимата степен на отговорност“, каза още Иванова.
Управителят на НОИ Весела Караиванова каза, че Бюджет 2026 на НОИ ще бъде в евро. „Това е предизвикателство, за което ние се приготвяме от 2020 година. Защото имаме правоимащи лица в най-малките населени места, имаме лица, до които няма достъп. По последни статистически данни 30 процента от пенсионерите живеят в домове за възрастни хора, 15 процента са в затворите, като повечето на социална пенсия. 10-15 на сто са хора, живеещи с помощта на социални асистенти. 15 процента дългосрочно живеещи в чужбина, но получават български пенсии. Останалите са хора, които са дееспособни пенсионери и живеят самостоятелно и водят самостоятелен живот. За тях е изключително важно да бъдат информирани навреме и това да стане чрез институцията, която гарантира дохода от техния трудов път“, каза още Караиванова.
